Сираче

неделя, 18 януари 2009 г.

Малко красиво детенце се скита,
скита се то в полумрака зловещ,
с поглед безмълвно хората пита,
с поглед пропит от наивен копнеж

Няма си то майчица мила,
няма и дом,където да спи,
няма детето от нийде закрила,
няма си то и красиви мечти

Очите му тъй детски и чисти,
изпълнени бяха с горчиви сълзи,
очите му, тъй светли и бистри
блестяха във мрака сред хорски тълпи...

Всички бързаха устремени за някъде,
никой не съзря туй прашно личице
и в свойта бързина подминаха
едно бездомно,детско сърчице...

А на следващата сутрин рано
прогледнаха слепците онемели
видяха мъничко дете сковано,
с мънички ръчички побелели...

Сълза

сряда, 14 януари 2009 г.

Създадена беше в сърцето човешко,
родила се тя с много тъга,
окови от болка държали я тежко
затуй Бог я кръстил сълза...

Изваяна тя от хорски неволи,
изтъкана от гневен бъртвеж,
тя продължава за нас да се моли,
продължава да стене раздрана с копнеж..

Вървяла сълзата през спомени сиви,
но не открила тя там любовта,
минавала през пътища грозно прогнили,
но не срещнала даже и лъч светлина...

Разбрала тогава сълзата със скръб,
разбрала тя що е тегоба,
но тъй като Бог лишил я от плът,
тя събирала нашата злоба...

Чети читателю,чети,
чети и наведи глава
сега пред тази мощ се преклони,
пред силата наречена сълза.

Последна изповед

вторник, 13 януари 2009 г.

Бил виновникът на съд,
разказвал своята история,
история, за тъй греховна плът,
разказ за поредната ирония...

И гледал той с очи тъй празни,
а на съседната скамейка- гледа го сестра му,
и безмълвно сякаш чака опрощение,
а то не идва-тя е от кръвта му...

Тъй виновникът в съда
бил невинен, то било съдба
а грехът му, коренял се във това,
че влюбен бил във своята сестра...